5

да извоюват от нощта парченце от нейното пространство. Неговите блестящи езици с променлив успех ту биваха поглъщани от тъмнината, ту смело се откъсваха далеко напред, осветявайки природата с нейните естествени тонове.

— И какво е твоето решение, Ригден?

— Моите изводи, разбира се са трагични. Но все пак мисля да отложа за известно време своето окончателно решение… Струва си да поостанем още малко.

— Не всичко е толкова лошо. Още повече, щом си решил да останеш, дай им още един шанс и ми позволи да…

В този момент внезапно се разнесе лек ветрец над спокойното море, вдъхвайки живот на лунната пътечка, която магически заблещука със своята сребърна премяна, примамвайки към тайнствения хоризонт. Природата сякаш нарочно дразнеше съществото, от една страна обгръщайки го със своята вечност, а от друга – със своята естествена земна красота. Видимо, в този ненатрапчив порив се скриваше някаква съкровена, известна само на нея тайна.