6

1

Не е тайна, че Съдбата води човека по известен само на нея самата сложен път на тънки взаимовръзки, природни явления, хитроумни преплитащи се една с друга пътечки от случайности и съвпадения. В края на краищата това води до конкретно събитие, съдбоносен кръстопът в житейския път. И тук човек се осмелява да се надява, че му е предоставен шанс да избира. Но все същата неумолима сила на Съдбата, с помощта на логически сплетените обстоятелства, незабелязано помага на човека да извършва своя избор. Та нали редицата събития, съгласно нейният замисъл, неизбежно сближават съвършено чуждите хора, които живеейки в своя малък свят, в даденият момент даже и не подозират за това. Но това сближаване ги заставя да действат съвместно и заедно да преследват едни и същи цели, при това пораждайки голямо количество решаващи събития в живота на другите хора.

Тази участ не подмина и мен. Родих се нейде дълбоко в безкрайната руска земя. Родителите ми бяха военни, честно и добросъвестно изпълняваха дълга си. Затова и тяхното началство, също толкова честно и добросъвестно ни изпращаше в най-различни ъгълчета на нашата тогавашна Родина - Съветският Съюз. Така нашето семейство попадна в Украйна, в „страната на цъфтящите кестени“, където и ние се заселихме, в пропитият с аромат на рози миньорски край.