12

вах живота по някакъв нов начин. Макар, че моят разум, както и преди осъзнаваше неизбежната гибел, все пак малцина са тези успели да се излекуват от рак. Но погледнато от друга светлина, тази формулировка вече не гнетеше и не пораждаше страх. Нещо вътре в мен просто се отказа да вярва в това. И най-интересното бе, че то започна несъзнателно да се противопоставя на моите тежки и тъмни мисли.

Това ново чувство отново ме заставяше да преосмисля своя предишен живот, факта, как глупаво го бях изживяла. Та аз не бях сторила нищо лошо. Но бе очевидно, че всеки ден и час защитавах своя собствен егоизъм, оправдавах своя собствен мързел, стремях се не към самопознание, а към своя собствен престиж в обществото породен от тези знания. На кратко, през целия свой живот и учене в мен се таеше една-единствена мисъл: „Аз, за мен и само на мен“. Осъзнаването на това, че на тази малка телесна империя, моето „Аз“ и се вижда големият край, тоест истинската смърт, породи в мен целият този животински страх, ужас, отчаяние и безизходност, които толкова тежко преживявах всички тези седмици. Разбрах, че не смъртта е толкова страшна, а нейното глупаво очакване. В края на краищата ти очакваш не своята телесна смърт, а краха на своя егоистичен свят, това, за което с толкова „труд“ си изразходил целият свой живот.

След това осъзнаване аз ясно разбрах, че животът, който живях и нещата, които бях направила в него — това е една пясъчна кула на морския бряг, където, коя да е вълна с един замах ще измие цялото мое старание за една секунда. И няма да остане абсолютно нищо, само празнота, която е била и преди мен. Струваше ми се, че повечето хора, които ме заобикалят изразходват по същия начин своя живот в строежи на пясъчни кули, къщи, замъци, кой по-близо, кой по-далече от брега. Но резултатът за всички винаги е еднакъв — един ден всичко това ще бъде разрушено от вълната на времето. Но има хора, които стоят на брега и безпристрастно наблюдават тази човешка илюзия. А може би изобщо не наблюдават това, а гледат в далечината, отвъд нея, към нещо вечно и неизменно. Интересно е за какво ли си ми-