14

е присъщо на човека? Какво стои зад него? Изникваха множество въпроси, а отговори почти нямаше. Това ме подтикваше да търся по-нататък.

Лека-полека ежедневният ритъм започна да се нормализира. Нещо повече, почувствах прилив на някакво небивало мъжество. Та нали положението ми бе такова, че просто нямах какво да губя. Следователно, спешно трябваше да реализирам всички свои желания. „Ако използвам плодотворно всеки един свой ден, то те могат да бъдат достойна замяна на цял един живот.“, — наддавайки такъв боен вик, аз усилено започнах да търся необходимата литература, да се занимавам със спорт, да наваксвам с учебния материал в училище, да посещавам различни кръжоци. Всички мои дни бяха заети до дупка, и нямах никакво време да мисля за лошото. Макар, че главоболието често напомняше за най-страшното, но без да обръщам внимание на това аз продължавах със същия хъс да търся и опознавам всичко ново, което не знаех и не умеех.

Докато родителите ми се опитваха да намерят разни пролуки към клиниката в Москва, моите необуздани стремежи ме доведоха до занятията по кунг-фу. Нашата компания не пропускаше нито една кинолента на своите източни бойни кумири, следейки със затаен дъх тройните салта, преобръщанията, подсичанията и скокове на актьорите. А когато в нашият град започнаха да отварят зали по ушу, в които практически преподаваха кунг-фу, нашата групичка окончателно беше завладяна от бойните страсти. И започнахме да посещаваме зала след зала. В едната учителят беше прекалено зъл и неграмотен; във втората се смяташе едва ли не за Брус Ли, независимо че преподаваше обикновена борба, смесена с бокс; а в третата изобщо някакъв шарлатанин и пияница. Ние търсехме такъв Учител, чийто стереотип в нас се сформира под въздействието на филмите по източни бойни изкуства. И както казват, който търси, намира. Но това, което намерихме, за нас беше изключително неочаквано, защото надскочи всички наши очаквания, дори и в мечтите.