15
Печатни страници 154
Обхождайки без успех още няколко места, бяхме посъветвани да посетим една зала в покрайнините на града, в района на някаква си доисторическа мина. Ние не вярвахме, че ще се натъкнем на нещо по-добро от това, което видяхме в центъра, но нещо определено ни теглеше. Обикаляйки половин ден разпитвайки цял батальон местни жители, най-накрая достигнахме до желаната цел.
— Да, — произнесе моята приятелка Татяна, — мястото разбира се е ужасничко. И на това отгоре ако тренираме тук, сигурно ще умра от страх. Дори сега усещам как бягат тръпки по кожата ми.
Аз също усетих леко втрисане, независимо че времето беше доволно топло. Пристъпвайки към порутената и увехнала от времето сграда, даже Славик, който мълчеше през цялото време не издържа:
— Майко мила! Смятам, че само си изгубихме времето. Нима някой тренира в тази „дупка“? Изглежда само плъховете тренират тук нощем.
А Андрей, чието лице и фигура бегло напомняха на Шварценегер в руският му вариант, произнесе многозначително:
— Както се казва, формата съответства на съдържанието. За съжаление ще ни се наложи да се убедим в това за