19

на да се учи, опитвайки да възпроизведе видяното, кой както можеше. Не далече от мен, комично махайки с късите си крачета и ръчички, стенеше пълничък мъж около петдесетте. Лицето му с надута изпъкнала устна с формата на поничка беше прилежно избръснато. През дебелите лещи на очилата гледаха очи на умен човек. Темето му от време на време лъсваше поради лекото оплешивяване, а косата му тук-таме беше започнала да побелява. „А него кой вятър го е довял тук? — помислих си аз. — Видът му по нищо не подсказваше, че цял живот се е увличал с бойни изкуства… Какво търси тук? Нима е решил на стари години да усвоява Кунг-фу?!“

Моите размисли бяха прекъснати от гласа на Сенсей, който съвсем наблизо коригираше техниката на удар на двойка яки млади момчета.

— Кой удря така? Валентин Леонидович, моля ви, какво правите! Та вие сте бъдещ доктор. Трябва добре да осъзнаваш, защо удряш, къде удряш и какво се случва след това. Твоята задача е да предизвикаш болезнен шок, а не да махаш с ръце във въздуха. Ударът трябва да е насочен към определено място, където преминава нерв или се намира нервен възел. Той трябва да е мигновен. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Защо е нужно това? За да се предизвика спазъм в мускулната тъкан. Изпратеният нервен импулс на свой ред по рефлексните канали на нервната система ще предизвика мощно раздразнение на нервния възел, което неминуемо ще доведе до блокиране на определена зона в кората на главния мозък. Тоест човека изпада в своеобразен ступор поради болезнения шок…

По време на разговора наоколо започна да се събира тълпа от любопитни. Сенсей продължи да обяснява:

— Но ударът трябва да се извърши с отчет на това, че всеки човек има свои анатомични особености. За това, не при всеки подобен удар в конкретната точка може да предизвика тези явления. И както се казва, за сто процентова сигурност трябва да се удря не с право „цки“, а със завъртане на китката в момента на съприкосновение, за да може