22

— Игор Михайлович, — с уважение произнесе към Учителя. — Идвам по повод предишният ни разговор. Ето тук донесох някои неща, за да можете…

Следващите думи вече не успях да чуя, заради смеха и шегите на бягащите покрай мен момчета и момичета. В женската съблекалня вече бушуваха мощни емоции във връзка с обсъжданите най-запомнящи се моменти от тренировката и думите на Сенсей. Всичко това се случваше докато навличахме множеството пластове дрехи върху мокрите си тела.

До мен се обличаше момиче със светли къдрави коси. Запознавайки се с нея аз я попитах.

— Ти дълго ли тренираш тук?

— Не, само от три месеца.

— А Сенсей често ли показва и разказва такива неща?

— Е, когато се налага… А когато е в добро настроение, такива неща можеш да видиш, че… Днес общо взето беше слаба работа.

„Да бе, слаба работа, — помислих си аз. — какво ли се случва, когато работата стане силна?!“

— А какъв стил владее, „Тигър“?

— Не само. Знам от по старите ученици, че Сенсей владее стиловете „Дракон“, „Змия“, „Вин-чун“, „Котка“, „Богомолка“, „Маймуна“ и още една камара други стилове, които просто не запомних.

Аз с недоверие отговорих на събеседничката.

— И кога успя да научи всичко това? Изглежда млад мъж. На хората често им е необходим цял живот, за да изучат един-единствен стил.

— В началото и аз самата бях доста озадачена, — продължи тя. — Но учениците често повтарят думите на Учителя: „младото тяло не е показател за възрастта на душата“, — отговори моята нова позната повдигайки рамене.

— И кой изобщо е той?! — започнах да нервнича, а старите мисли заедно с новата информация започнаха да терзаят моето неудовлетворено любопитство.

— Обикновен човек, — прозвуча ответен отговор.

Вече преоблечени всички се насъбрахме пред входа, съ-