23

зерцавайки с възхищение необикновената техника на няколко момчета със спортно телосложение, които продължиха да тренират заедно с останалите в залата. Такава неподправена красота на подсичанията, превъртанията, поврътливите плавни изнасяния не бяхме виждали даже във филмите. Но най-голямо възхищение предизвикваше тяхната скорост на придвижване. „Нима при тази скорост е възможно още и така добре да се ориентират в пространството, — помислих си аз. — Невероятно! А къде ли е Сенсей?“

Сенсей мирно седеше в страни, преглеждайки някакви хартии, които му подаваше „Поничката“ Около тях седяха още двама мъже, внимателно слушайки поясненията на Учителя. После „Поничката“ разгъна пожълтяла от времето карта и четиримата се надвесиха над нея, все едно над безценно съкровище. Сенсей започна да отбелязва с молив разни места, постоянно пояснявайки нещо. Така ми се прииска да мушна там и моя любопитен нос, но в същия момент отзад леко ни побутнаха няколко високи момчета стремящи се да излязат навън.

— Хей, приятели! Защо стоите тук? Нима не знаете закона на залата: „Или тренирате, или излизате навън“. Ако искате се върнете, ако ли пък не излизайте, за да не пречите на другите.

Ние дружно се изсипахме навън. „Да! — със завист си помислих. — Тези вътре останаха, а на нас какво, не ни е позволено ли?“ Но естествено нищо такова не казах.