24

5

Изгубихме почти цял час в очакване на единственият по тези места автобус, усилено отъпквайки земята под краката ни наречена „спирка“. Но така и не го дочакахме. Наложи се да хванем трамвая, чиято последна спирка според местните беше съвсем наблизо, само някакви си тридесет - четиридесет минути пеша. Наложи ни се да изгубим още час и половина изучавайки месните дупки и сокаци. Но на тези не особено приятни обстоятелства никой не обръщаше внимание. Всички с възхищение споделяха впечатленията си от видяното.

— И какво, — с усмивка произнесе Костик, — ще ходим ли на следващата тренировка?

Всички дружно, все едно се бяхме наговорили, отговорихме „Да!“

— Не знам как е при вас, — с възхищение произнесе Андрей, най-увлеченият сред всички нас по бойните изкуства, — но ми се струва, че намерих това, което исках, поне на дадения етап. Тренировката беше върха!

— Да, — прекъсна го Костик, — за днес и аз научих много повече, от колкото цял месец скитане по различните школи.

Всички одобрително закимахме с глави. Славик се спря неочаквано и пляскайки се с ръка по челото произнесе с ужас: