27

приятели запознавайки се с някои от тях шеговито констатираха, че ние в сравнение с тези несретници пристигаме сравнително безпрепятствено. Тъй като, някои от тях живеят толкова далече, че им се налага да пътуват почти половин ден, да сменят няколко вида транспорт и добре да потъркат подметките си, извървявайки не един километър, за да стигнат до тук. И само неколцина щастливци пристигат със собствените си автомобили.

— Така че приятели, — заключи Андрей, — Можете да изпъчите смело гърди и с цяло гърло да се провикнете, че сте местни!

Ето че и Сенсей се приближи обкръжен от групичка ученици. На лицата ни се появиха приветствени усмивки. Различните разпокъсани групички се сляха в един колектив, поздравявайки се приятелски с Учителя и влизайки в залата. Ние също се заразихме от тази вълна на добро настроение, но нашата радост не трая дълго.

В самото начало на загрявката в залата влязоха двама солидно облечени мъже и приближавайки се към Сенсей започнаха нещо да си шепнат. След като се разбраха, Сенсей помоли старшия семпай да води занятията и нахвърляйки своето палто направо върху кимоното излезе заедно с тях. Тъкмо тук започнаха безкрайните страдания на нашите крайници.

Старшият семпай, явно съобразявайки натоварването според своето мускулесто тяло, проведе разгрявката в такова твърдо темпо, сякаш се готвехме за световно състезание. Тъкмо в този момент, както се казва върху своята кожа, ние почувствахме огромната разлика между Сенсей с неговите балансирани натоварвания и старшият семпай, който до пристигането на Сенсей се опитваше да направи от нас олимпийски шампиони. И в края на краищата, когато в края на разгрявката прозвуча сигнала за отпускане, защо ли наречена от самия семпай с названието „поза труп“, всички рухнаха на земята с такава сила, в това число и аз, че наистина всички изглеждаха нападали като трупове. По късно научих, че странното тълкуване на някои от командите на