31

случва в моя собствен мозък? За жалост последната мисъл беше най-натрапчива от всички, тъй като на подсъзнателно ниво постоянно ме преследваше.

В същото време приятелите ми със същото възхищение, ръководейки се от своите съображения, коментираха видяното. Ние единодушно решихме, че сме пълни неграмотници в дадената област и е нужно с колективни усилия да наваксаме пропуснатото. В тази връзка, някак спонтанно, даже измислихме игра с карти. С цел по-лесното запомняне на информацията ние нарисувахме на отделни карти костите, мускулите, кръвоносната система, нервите, лимфните възли, органите и главният мозък. А след това се опитвахме да сглобим тази главоблъсканица в едно единно цяло, при това назовавайки не само името, но и съответните функции на дадената анатомична част. В началото разбира се беше трудно. Но изучаването протичаше с толкова шеги и закачки, че искаш не искаш запомняш.

Преди да настъпи деня за следващата тренировка ние подготвихме няколко въпроса за биомеханиката при движението по време на удар. Решихме да ги зададем на Сенсей след занятията, за да намерим повод да останем. Но в този ден животът сам ни предостави тази възможност, без да се съобразява с нашите планове и тайни „заговори“.

В края на тренировката Сенсей организира спаринг. Всички присъстващи седнаха на земята образувайки кръг, в центъра, на който по усмотрение на Сенсей излизаха двама ученици. Нашият Андрей също го сполетя тази участ. За съперник Учителят избра някакъв новобранец, също толкова мускулест и строен. Извършвайки ритуален поклон, момчетата започнаха боя. Известно време силите бяха равни. Но Андрей се оказа доста по-подвижен, благодарение, на което успя да победи. Одобрителния плясък на Сенсей, беше знак за прекратяване на спаринга. Нашият приятел помогна на своя съперник да се изправи. Извършвайки поклон един на друг, както и на Учителя, те отново заеха своите места.

А когато на ринга започнаха да излизат доста по-сериозните бойци, Андрей не издържа. Окрилен от своя скорошен