32

успех, той доброволно изяви желание да участва. И… загуби моментално. Това обстоятелство още повече разпали неговото неудовлетворение от самия себе си. Заразявайки се от неговите емоции, нашата компания набра смелост и помоли Сенсей да останем на допълнителните занятия. На което без никакви възражения Учителят с усмивка отговори:

— Нали знаете закона на залата: „Който иска да тренира, то той остава и тренира“.

В този ден фортуна явно беше на наша страна, защото в допълнение на всичко, което се случи, от занятията отсъстваше „Поничката“, който вече ни беше втръснал със своето нахалство. Достъпът към Сенсей беше свободен и можеше спокойно да го разпитаме за всички интересуващи ни моменти от тренировките.

Докато основната тълпа напускаше залата, всички останали се упражняваха изчиствайки всички свои грешки в ударите. Момчетата, които нарекохме „скоростни“, работеха в свой ритъм, ние и останалите в наш. Но Сенсей внимателно следеше всички ни и коригираше всяка грешка, която забелязваше. Вече на празна зала той ни показа нови ката (бой със сянката си), където се съчетаваше скоростта на подсичанията, ударите, блоковете, превъртанията и рязкото изтегляне. Когато започнах самостоятелно да ги изпълнявам, Сенсей неочаквано се приближи към мен из отзад, и слагайки ръка на рамото ми произнесе:

— За сега това не е за теб.

Аз с удивление се обърнах:

— Защо?

В този момент нашите погледи се пресякоха от много близко разстояние. В мен се зароди такова странно чувство, все едно ме сканират от главата до петите. Такъв поглед все още не бях виждала. Той беше необикновен, някак си пронизващ и странен.

— Защото.

Този отговор доста ме озадачи. Аз стоях изгубила ума и дума.

След кратка пауза той добави: