37

8

Нашата компания чакаше тази тренировка както никога. За всеки случай пристигнахме по-раничко. Залата беше отворена. Някои от учениците вече се бяха преоблекли и загряваха. Сенсей стоеше на страна, събеседвайки увлечено с някакъв висок вече на възраст човек. Това старче беше толкова кльощаво, че кимоното му стоеше като на закачалка. Не далече, заедно с групата стоеше и „Поничката“. Но изражението на лицето му подсказваше, че изобщо не чува шегите на своите събеседници. Изглеждаше, че ушите му се бяха превърнали в единен ехолокатор, улавящ и най-малкият звук от страна на Сенсей и високия човек. „Ех, — възмутих се аз. Отново ли е тук?“

След нас в залата влязоха няколко момчета с приповдигнато настроение. Заедно с тях гордо крачеше небрежно изглеждащ мъж около четиридесетте, с омърляни дрехи и небръсната брада. Момчетата се здрависаха със Сенсей и обявиха с явно задоволство:

— Пътьом срещнахме ето този интересен човек, екстрасенс… Запознайте се с Виталий Яковлевич.

След тези думи мъжа се поклони изразително и отново зае своята самодоволна поза.

— Той притежава необикновени способности, които се съгласи любезно да демонстрира на нашата група…

Сенсей вежливо кимна: