38

— Ще бъде много интересно да погледаме.

— И много поучително, — многозначително добави Виталий Яковлевич, повдигайки показалеца си.

Около нас започна да се събира огромна любопитна тълпа. През това време „екстрасенса“ с поведение на ненадминат майстор в своята сфера извади от прокъсания джоб на своето яке десетина супени лъжици, стегнати с парченце омърляна дрипа.

— Как мислиш, — тихо нашепна Костя на Андрей, — от къде този неандерталец се е сдобил с тези предмети на човешката цивилизация?

— Отпънтил ги е отнякъде, — отговори Андрей.

— Интересно, а дали знае как да си служи с тях? — с усмивка произнесе Костик.

В този момент Виталий Яковлевич, демонстративно събличайки се до кръста и оголвайки своя разплут корем, с усърдие започна да лепи лъжиците една след друга с изпъкналата страна по своите гърди. Моите приятели избухнаха в неудържим смях, а Костик добави:

— Ето това е! Неслучайно казват, че техниката в ръцете на дивака — това е просто купчина желязо!

Сред тълпата премина лека вълна на удивление. Лъжиците действително залепнаха, и „екстрасенса“ започна важно да крачи, изпъчвайки гърди, все едно на тях висяха медали от най-висока степен.

Някои от момчетата попита:

— Как успявате да постигнете това? Можете ли да го обясните?

Изглежда Виталий Яковлевич чакаше тъкмо този въпрос. Той с видимо удоволствие поучително започна да разказва за биополетата, биологичния магнетизъм при човека, за неговите феноменални явления притежавани само от неколцина в света, и за всемогъщата сила на това въздействие. Неговата реч постепенно достигна своя апогей. Разхождайки се пред удивената тълпа с увиснали лъжици, размахвайки ръце, „екстрасенса“ възбудено издекламира:

— …този мощен пулсиращ флуид, породен от силата на