41

бездънни. Той буквално замръзна за няколко секунди концентрирайки своето внимание върху лъжицата. Неговата фигура заприлича на величествена скулптура. И в този момент лъжицата започна да се огъва, все едно е меко стъбълце на растение. Създаваше се такова впечатление, че е отлята не от метал, а от някаква пластична субстанция. Направо не вярвах на очите си. Невероятно, но факт!

За някаква си част от секундата, Сенсей отново възвърна своето предишно състояние и спокойно произнесе на стъписания Виталий Яковлевич, връчвайки му огънатата лъжица:

— Когато успеете да ни демонстрирате поне такъв фокус, тогава с удоволствие ще ви доизслушаме.

Рязко обръщайки се към тълпата добави:

— За сведение на тези, които все още не са се преоблекли. Тренировката започва след две минути. Който не успее ще прави наказателни лицеви опори (законът гласеше, който закъснява, прави двадесет лицеви опори).

Когато чухме тези думи, всички се втурнахме през глава към съблекалнята, така и не успели да догледаме най-интересното: реакцията на този „клошар“ след това представление.

— Старши семпай! Защо в залата се намират външни лица?! — прозвуча гласа на Сенсей някъде из отзад.

По време на разгрявката размишлявах: „как можах даже да допусна мисълта, че този клошар може да ми помогне с каквото и да било?! Ех… Но от друга страна, в моята безизходна ситуация, единственото, което ми остава е да се надявам на чудо. Моментално се ловя за всяка сламка, само и само да оцелея. Тъкмо за това и възникват подобни глупави мисли, породени от вътрешния неистов страх. Не. Трябва да се взема в ръце. Все едно как, но ще намеря изход от ситуацията. Ще направя всичко възможно да оцелея. Необходимо е само да не губя надежда и да се боря до самия край!“ Най-удивителното беше, че моята увереност се основаваше на някакво дълбочинно, подсъзнателно чувство, на това Нещо, което така усърдно търсех. Но всичко това се проявяваше посредством смътни догадки.

Разгрявката завърши и ние се заехме да отработваме базовите упражнения под ръководството на старшия семпай.