44

— Ето, намерих! — радостно съобщи Андрей на Учителя.

— Намери, хубаво. Нека старшият семпай да ни бъде секундант… По негов сигнал започнете атаката в пълен контакт. Всичко ясно ли е?

Андрей само това и чакаше. Той с видимо удоволствие закима с глава. Сенсей застана в средата. Андрей застана срещу Сенсей, а мъжа с тоягата избра позиция отзад и от дясно на Учителя. Настъпи паметния момент. Всички участници бяха напрегнати, освен Сенсей. Той стоеше отпуснат, явно мислейки за нещо свое, от време на време заигравайки се с крайчетата на черния пояс инкрустиран със златни йероглифи.

Старшият семпай плесна с ръце и Андрей яростно полетя в челна атака, въртейки своето нунчаку със скоростта на самолетна перка. В това време мъжа рязко подскочи и замахна с тоягата. Всичко, което се случи след това се случи за миг. Сенсей от самото начало на атаката изобщо не промени своята позиция, както си стоеше в замислена поза така си и остана. Но когато двамата достигнаха критично разстояние до неговото тяло, без да променя своята поза, той рязко протегна своята ръка напред. Ако изобщо може да се каже „протегна“, защото ръката му буквално се стрелна, подобно на атакуваща змия. Нунчакуто се сви, завъртя се около нея и полетя по посока на втория боец. Учителят с леко завъртане на китката промени траекторията му на полет. Нунчакуто направи половин оборот във въздуха, изпъна се като пръчка и с единия си край удари право в челото нападащия отзад мъж. Втората пръчка на нунчакуто, продължавайки своя полет удари тоягата, която също промени своята траектория и удари Андрей по главата. В резултат на това двамата пишман бойци се строполиха на земята, даже, без да разберат какво се случи. А Сенсей продължи да стои в своята замислена поза, все едно цялата ситуация изобщо не го касаеше. След това загрижено попита своите бивши „противници“:

— Как сте момчета, силно ли се ударихте?

— Не, — замаяно отговори Андрей, усилено търкайки изскочилата на челото му цицина. — Всичко е наред…