47

Основа твърда само вий ми дайте

— О, четеш Йохан Волфганг Гьоте, възкликна Игор Михайлович. — тогава ако си чел, там има и следното:

…мъдрецът рече…

Светът на духовете близо е и портата не е запряна,

Но ти си сляп, и всичко в теб отдавна е изтляло.

Умий се във зората сутрешна подобно в океана,

Стани - света ти погледни, и в него влез изцяло.

В същият този момент трябваше да се види удивената физиономия на Костик. Той беше толкова поразен от чутото, че за момент се дезориентира, и не знаеше какво да каже. Та това беше първият човек в живота му (естествено след своите родители), които даде достоен отпор със същото „високоинтелектуално“ ниво. „Така му се пада, — помислих си злорадо. — Че вече започна да се смята за ненадминат ерудит.“

— Прочел съм не малко книги, — започна да се защитава „Философа“, повече защитавайки своята горделивост от колкото темата на разговора. — Техния свят на духове — това е просто приказка за децата.

— Знае ли някой, — равнодушно отговори Сенсей, продължавайки да цитира Гьоте:

Свитъците не утоляват жаждата.

И в книгите ключа на мъдростта не ще откриеш.

Ако в живота търсиш важното,

От извора на своята душа ти ще отпиеш.

— Да бе, лесно е да се каже „извора на своята душа ти ще отпиеш“, — изсумтя Костик, и след малка пауза добави: — Какво казва Молиер:

Не всичко сбъдва се от туй що пожелала е душата

И не е лесен пътя от замисъла до делата.

— Какво чуват моите уши? — шеговито произнесе Сенсей,

Благоразумието крайността избягва

Дори на мъдрите умереност налага.

— Това ми е познато…

— Това също е Поклен, негово изказване от „Мизантроп“.

— Кой-кой?

— Ами, Жак Батист Молиер. Неговата истинска фами-