49

лемиката на Сенсей с нашия „Философ“ течеше без прекъсване и постепенно достигаше своя апогей. Аз окончателно се ядосах на Костя за това, че отнема безценното време на всички ни, само и само да задоволи манията си на блестящ ерудит. Но той бе до толкова вглъбен, че за него не съществуваше нищо друго на света.

В края на краищата стигайки до спирката, Костик видимо преравяйки своята памет до самото дъно произнесе коронната си фраза:

— Да, както казва Вайон: „Аз зная всичко, но не и мен самия“.

— Тогава

…вземи, огледай се и помисли,

ти кой си, къде си и на къде отиваш.

— А това пък кой е?! — едва не извика Костя, окончателно излизайки от равновесие.

— О, — с наслада продължи Сенсей, — това е Омар Хаям. Знаменит персийски поет и философ. Велик учен, много изпреварил своето време. Неговото истинско име е Гиясаддин Абу-л-Фах Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури. Живял е през XI век. В мъдростите му са се вслушвали даже някои селджукски владетели от Иран, макар и родом да е бил от Хорасон, селце в околията на Нишапур. Философските му възгледи са много интересни. Съгласно неговите мъдрости душата е безсмъртна. Тя е дошла от Небитието в човешкото тяло и ще се върне в Небитието след смъртта му. За нея този свят е чужд.

— Интересно, — включи се в разговора Татяна, — а къде в човешкото тяло се намира душата? Как е смятал този философ, в сърцето или не?

— Не. Според него сърцето е родено на земята и се явява само част от смъртната човешка плът, макар да е най-добрата, най-“одухотворената“ и част. Именно чрез сърцето общува и самата Душа. Но сърцето според него познава само този свят, Битието… Той е написал следните впечатляващи редове, когато сърцето пита Душата за тайните на небитието.

Сенсей се замисли за малко и произнесе: