52

9

Сголямо нетърпение очаквахме този ден. Най-накрая в четвъртък нашата дружина в отлично настроение пристигна на уговореното място. Приближавайки се към спирката, в тъмнината разпознахме два мъжки силуета.

— А, ето го и Женя, — весело възкликна Андрей.

Оказа се, че Женя беше със своя приятел Стас. Здрависахме се и потеглихме в неизвестното, или по-точно казано в непрогледния мрак.

— Да бяха сложили поне една улична лампа, — възкликна Татяна, спъвайки се за пореден път.

— Да, — потвърди Костик, — каква местност, същинска площадка с препятствия.

— Вие пък, — за какво да се хаби излишно електричество? — усмихна се Женя. — Ние и без това знаем това място както пръстите на ръцете си… А чуждите хора едва ли биха искали да попаднат тук, при това по собствено желание.

— Това пък защо? — с особено внимание попита Славик.

— Мястото тук е, напълно откъснато от цивилизацията. Какви ли не зверове бродят нощем, та хора ли ще се разхождат. Чуйте как вият кучетата.

Наистина някъде не далече от нас, продължително виеха няколко кучета. Татяна моментално се стъписа, стискайки здраво ръката ми.