53

— А кучето е такава твар, — продължи младежът, — чувства злото.

— Какви са тези приказки, с които плашиш народа! — опита да се пошегува Андрей.

— Изобщо даже не са приказки. Ако поживееш тук, ще разбереш, какви безобразия се творят… е, ако оцелееш естествено.

След това изявление нашето добро настроение мигом се изпари. Известно време вървяхме мълчешком оглеждайки се на страни. Но в този адски мрак, както и да се стараехме и вглеждахме, нищо не се виждаше. Виждаха се само очертанията на старите къщи. И най-странното беше, че никъде нямаше светлина. Единствено разни кучета със своя вой даваха признаци на живот в това затънтено място.

— Къде отиваме? — Паникьоса се Костя.

— Е, къде сега, — подразни го Женя. — Където поръчахте… на черната поляна.

— Къде?! — с ужас възкликнахме всички заедно.

— Хей, не викайте толкова силно, пронизахте ми ухото — произнесе Женя, разтривайки го с ръка. — Нали ви казах, на поляната… черната.

И спъвайки се в поредната неравност, ядосано произнесе.

— Ама че работа! Нечистите сили са проникнали навсякъде, дори в краката вече пъхат препятствия. Няма да се учудя ако завлекат някой от изоставащите.

Татяна, държейки се за едната ми ръка, за по голяма сигурност хвана и ръката на Костя. Тя започна да трепери, което се предаде и на мен. След тези думи, изоставащия Славик бързо се премести пред нас. Андрей вървеше мълчешком взирайки се на страни.

— Каква ти нечиста сила, каква ти черна поляна, — проговори с опасение Костик. — От къде могат да се вземат? Пълна измама…

— Откъде - откъде? От там, — Женя показа уверено с ръка някъде на страни.

— Защо изобщо дойдохме, — със страх изрече Татяна. —