56

пара. Наоколо се стелеше гробна тишина. От картината, която се разкри пред нас ние изгубихме ума и дума. В това време големия черен котарак скочи направо в нашите крака, от което замряхме като статуи. Последното, което успя да направи нашата компания бе да се хване за своите копчета. След своя нагъл скок, тази твар хукна към тъмната фигура и за наша най-голяма изненада започна да се търка в нейните крака.

Цялата ми уста пресъхна от тази ужасяваща картина, студена вълна премина по цялото ми тяло. Въпреки неистовото желание да бягам, където ми видят очите, аз стоях, без да мога да помръдна. Погледнах към приятелите ми. Татяна почти се бе покатерила на ушите на Костя обгръщайки го в смъртна хватка. Самия Костя изглеждаше като гипсова фигура. Славик стоеше с увиснало чене и изцъклени очи. Даже Андрей, нашия недавнашен оптимист, стоеше с тракащи зъби. Лицето му се покри със ситни капчици.

Женя ни погледна и с покорно наведена глава тръгна към тъмната фигура. Вдигайки високо своите ръце, той произнесе тържествено:

— О велики магьоснико, заклинател и повелител на всички народи, чиято сила и мощ над земята, водата, въздуха и огъня се простира в цялата Вселена. Твоите верни ученици изпълниха своя свещен дълг. Приеми в своето лоно тези изгубени чада, за да възтържествува на Земята твоята справедлива власт и могъщество!!!

И Женя се поклони до кръста. Още по време на речта Сенсей удивен се обърна към младежа.

— Какво — какво? — произнесе той. — какво могъщество, каква власт? Какви ги редиш?

Женя и Стас прихнаха от смях.

— Какво става тук? На какво така бурно се радвате? — попита Сенсей, пушейки цигара. — А групичката къде е, срещнахте ли се?

Заливайки се от смях, Женя посочи към нас с ръка:

— Да, ето стоят там… изпаднали в ступор.

Какъв ступор? — не разбра Сенсей вглеждайки се в тъмнината — …какви пак си ги надробил?!