57

Но Женя не можеше да спре да се смее, безнадеждно махайки с ръка.

— Ама че шут!

— Сенсей, нима не познаваш Женя, — смеейки се от душа произнесе Стас.

Гледайки цялото това шоу, пръв Андрей загря какво реално се случва. Махайки срамно ръката от копчето, той въздъхна с видимо облекчение.

— Ама че сте и вие момчета, — каза Андрей, пристъпвайки към тях от тъмнината. — Бива си ви. Страхотна шега, но кой сега ще ни пере гащите!

От тези думи двамата избухнаха в още по-силен смях. А Сенсей произнесе с усмивка:

— Какви отново ги е надробил този клоун?

Андрей започна да разказва всичко до най-малката подробност, как този Сусанин* ни размотаваше по цялото село, което благодарение на своя разказ придоби облика на свърталище на нечисти сили. Ние също се присъединихме внасяйки и нашите впечатления. В края на краищата цялата ни група барабар със Сенсей прихна в неудържим смях, спомняйки си своите неотдавнашни преживявания.

— Та аз днес просто реших да дойда по-рано, — обясни Сенсей, смеейки се през сълзи: — Светлината в селото е изключена сигурно поради авария.

— Ама че история, — включи се в разговора Татяна с нейния звънък глас. — Не стига всичко, което изтъпяхме от Женя, а и още този котарак!

През това време малкия виновник за нашия неистов страх кротко седеше на страна, наплашен от бурния смях.

— Това е Самурай, — махна с ръка Стас. — Котката на Сенсей. Той винаги го следва.

— Стас, поне с малко мимика да ни бе подсказал за какво иде реч, — усмихнато произнесе Андрей.