58

— Как? — сви той рамене. — Вие и без това се шашкахте от всеки изпречил се стълб, ако и аз бях започнал да правя гримаси, то тогава щеше да ни се наложи дълго да обикаляме и да ви търсим по цялото село.

Всички се засмяхме дружно представяйки си тази картина.

— Голяма работа, — започна да се оправдава Женя, — шега като шега. Както е казал Остап Бендер:

„Най-главното — това е да се внесе смут в лагера на противника… Та нали хората се боят най-много от това, което не разбират“.

— Да, — проговори Сенсей, — страхът, породен от въображението, вижда опасността дори там, където тя напълно отсъства… Има една такава древна източна притча за страха: „Един мъдрец срещнал Чумата на пътя си и я попитал: „На къде така?“ А тя отговорила: „В големия град. Трябва да прибера пет хиляди души“. След няколко дни същият този мъдрец срещнал Чумата отново. „Ти нали каза, че ще прибереш само пет хиляди души, а прибра всичките петдесет хиляди“, — упрекнал я той. „Не, — възразила тя, — аз прибрах само пет хиляди, а всички останали умряха от страх“…

Изяснявайки си всички пикантни подробности от приключението и разсейвайки всички наши неоправдани страхове в атмосфера на хумор и усмивки, ние преминахме към сериозните теми. Към групата се присъединиха още трима младежи — Руслан, Юра и Виктор (старшият семпай). А малко по-късно и Николай Андреевич, както се разбра по-късно, психотерапевт. В това време вече дискутирахме темата за цигун.

— А какво означава самата дума „цигун“? — Славик попита Сенсей.

— Е, ако преведем буквално тази дума от китайски, то