67
Печатни страници 67— Прогрес?! — Сенсей се усмихна. — Какъв може да бъде този прогрес с такива покровители. Техният институт и до ден-днешен не може да даде логично обяснение на феноменалните способности на тази биомаса с тегло малко повече от килограм, наричаща се мозък, както между другото и всички останали институти в света. Въпреки всички техни усилия, това остава загадка на загадките. Самият космос е много по-добре изучен, от колкото човешкия мозък.
— Съгласен съм… Но вие твърдите, че съкровените знания са достъпни само на високо нравствените хора. Та нали не всички учени са заклети егоисти с огромна мания за величие. Нека вземем за пример тази същата Бехтерьова…
— Точно така. И ако внимателно проследите работата на академик Бехтерьова, като човек и учен, ще забележите, че изучавайки през целия си живот мозъка, тя достига до извода, че е изучила едва една миниатюрна част от неговите възможности. Нещо повече, колкото по-задълбочено го изучавала, основавайки се на неговия огромен запас, толкова повече достига до идеята за неговия неземен произход или неговия истински първоизточник. Повече от убеден съм, че скоро ще оповести своите открития публично, също, както правили и великите световни учени, при това не само в сферата на психическите явления, но и от другите естествени науки. Например, както са правили Айнщайн, Тесла, Вернадски, Циолковски и останалите учени с голяма буква. Този списък е огромен и ще е нужно много време, за да го изчетете. Но всички те са достигнали до извода, че човека е уникално и много загадъчно същество, което, ама никак не би могло да се зароди на Земята от някакво си опашато чехълче!
Всички мълчахме шокирани от чутото.
— И какво излиза, силата на феноменалните, необикновени хора се крие единствено в техните мисли? — произнесе Костя.
— Абсолютно вярно. Мисълта е реална сила. Много по-голяма от колкото човек може да си представи. Мисълта е способна да премества планети, да създава и раз-