70

та да не мисли за нищо.

— Концентрирайте се на връхчето на своя нос.

Със затворени очи се опитах да „видя“ върха на носа си като се ръководех предимно от вътрешните си усещания. Почувствах леко напрежение в очите.

— Бавно и полека си поемаме дълбоко дъх. Първо с долната част на корема, после с корема, с гърдите, повдигаме рамене… Леко задържаме дишането… Бавно издишваме… С вътрешното ни зрение се фокусираме единствено на връхчето на носа… трябва да почувствате, да си представите, да усетите, че върхът на носа ви е като малка лампичка или светлинка, която се разпалва при всяко ваше вдишване… Вдишваме… издишваме… вдишваме… издишваме. Светлинката се разпалва все по-силно и по-силно…

Отначало почувствах леко парене и боцкане в носоглътката. Имах усещането, че са ме напълнили с нещо материално, сякаш бях стомна с вода. После ми се стори, че там, където приблизително се намира върхът на носа ми, в тъмното, се появява контурът на някакво малко пурпурно петно с отделни вътрешни фрагменти. Отначало не можех да го фокусирам ясно. Накрая, когато успях да го фиксирам, то започна да свети отвътре. При вдишването светлината намаляваше, а при издишването се увеличаваше. Тъкмо свикнах да дишам така, когато отекнаха думите на Сенсей:

— Сега насочете вниманието си към следващата част от медитацията. Повдигнете леко ръце напред с дланите надолу. Вдишваме както обикновено: през долната част на корема, корема, гърдите. А издишването насочваме през раменете, ръцете, към центъра на дланите, където се намират чакрите на ръцете. А през тях – към земята. Представете си, че нещо тече по ръцете ви, енергията Ци, или светлина, или вода, която после се излива в земята, излиза. Този поток се издига от долната част на корема до гърдите ви, там се разделя на две поточета и през раменете, ръцете и дланите се излива в земята. Концентрирайте цялото си внимание върху усещането за това движение… Вдишваме… Издишваме… Вдишваме… Издиш-