71

ваме…

Мерна ми се мисълта: „Какво значи да дишам през ръцете си? Как така?“. Чак леко се паникьосах. Явно доловил смущението ми, Сенсей се приближи към мен и доближи длани до моите, без да ги докосва. След малко дланите ми се нагорещиха като печки, топлината се разливаше от центъра им към периферията. Но най-чудното беше, че почувствах как по раменете ми струят малки топли ручейчета. В областта на лактите се губеха, но пък усещах как излизат от дланите. Погълната от новите необичайни усещания, дори не забелязах, че Учителят се е отдалечил. „Да, ама че работа! — помислих си и сама си зададох въпроса: — Но как го правя?“ Но докато се занимавах с моите мисли, изгубих усещането за ручейчетата. Трябваше отново да се съсредоточа. Изобщо успехът беше променлив. След поредния си опит отново чух гласа на Сенсей.

— Събираме длани пред себе си. Притискаме ги много силно, за да могат чакрите на ръцете да се затворят и движението на енергията да спре. Правим две дълбоки и бързи вдишвания и издишвания… Отпускаме ръце и отваряме очи.

След медитацията започнахме да споделяме впечатленията си и разбрах, че всеки я е чувствал различно. Татяна например не беше видяла „светлинката“, но пък беше усетила някакво леко движение по ръцете. На Андрей краката му се разтреперили и главата му се замаяла. Костя сви рамене и каза:

— Аз пък не усетих нищо особено, освен някакви тръпки. Но това е напълно нормална реакция на организъм, пренаситен с кислород.

— След третото, четвъртото вдишване — Да — отговори Учителят. — Но отначало мозъкът фиксира мисълта непосредствено преди движението на Ци. И ако човек се прислуша към себе си, отпусне се и си поеме дълбоко въздух, веднага ще усети разпръсването или преминаването на тръпки в главата си, което е индикация, че там започва определен процес. Точно това трябва да разберете, че там нещо мърда,