75

края на нашата среща Сенсей заръча на Женя и Стас лично да ни изпратят до спирката и да ни качат на транспорта.

— И без никакви фокуси, — Сенсей заплаши шеговито Женя.

— Тъй вярно, — козирува той, — без всякакви издънки!

Сенсей махна безнадеждно с ръка. Когато цялата тълпа заляна от смях достигна пътечката, Учителят извика котарака, но той важно-важно тръгна в друга посока. Сенсей се опита да го настигне с намерение да го хване, но не се получи. Хайманата се шмугна в близките храсти. Сенсей клекна и се опита да го извика. Възползвайки се от ситуацията аз се приближих към Учителя, все едно му помагам да хване котката.

— А вие можете ли да направите диагноза.., — не успях да се доизкажа и Сенсей отговори.

— Имаш предвид пъпчицата в главата си, слънчице мое… Самурай! Смяташ и да се катериш ли сега. Ама че негодник. Бързо излизай от там!

„От къде може да знае!“ — бях просто поразена. И окрилена от надежда си помислих: „Ако вече знае за нея, сигурно може да помогне да се преборя с нея!“ През това време Игор Михайлович попита:

— Каква диагноза ти дадоха лекарите?

— Родителите казват, нищо страшно, нещо със съдовете. Но до колкото разбрах, подслушвайки разговора на майка ми с професора, имам злокачествено образувание в главния мозък, и не е ясно как ще се развие в близкото време.

— Сериозен аргумент, — каза Сенсей, изтръсквайки ръцете си и поглеждайки към храстите произнесе: — Е добре, седи си колкото искаш тука, като замръзнеш сам ще дойдеш! След като групичката забеляза разправията на Сенсей с котарака, започна да се връща назад, предлагайки своите услуги.

— Оставете го! — махна с ръка Сенсей. — Сам ще дойде.

За мое пълно разочарование, през този малък отрязък от време, който можехме да използваме, за да проведем разговор ние вървяхме мълчешком. Очаквах от него някаква