Страница
76
Печатни страници 76реакция, някакво съчувствие, някаква надежда за възможно лечение, но напразно се надявах, че ще каже нещо. Единственият отговор беше тишина. В мен се таеше малка надежда, че ще чуя поне някакъв намек за съвет или морална подкрепа по време на общия разговор с приятелите ми. Но той просто си вървеше и ръсеше шеги заедно с тях, разказвайки някакви вицове под общия смях на тълпата. Това ме вбеси окончателно.