78

както и преди, продължаваше да води своите интересни тренировки, демонстрирайки и разказвайки на удивените ученици за техните собствени възможности.

На кратко — нищо в този свят не се бе променило! Единствената разлика бе, че там мене вече ме нямаше. Ето къде е обидата и горчивината. Това беше просто моята лична трагедия. И до голяма степен моите мисли, моите преживявания и моя живот не са необходими на никого и не вълнуват никого, освен мен самата. Както съм се родила сама, така и ще си умра. Тогава в какво се крие смисъла на това безполезно съществуване? Защо хората изобщо се раждат? За какво се дава самия живот?

Ето такава „горчива каша“ породена от житейската философия и страха от смъртта бях забъркала в главата си. Изпаднах в тежко душевно състояние, което бързо премина в депресия. При това бързо „повехнах“, буквално в рамките на няколко дена под натиска на своите гнетящи мисли. Моето здравословно състояние рязко се влоши, отново се появи ужасното главоболие, заради което пропуснах училищните занятия и всички кръжоци, на които ходех, в това число и любимите ми танци. В този свят вече нищо не ми трябваше. Но…

Идваше време за поредната тренировка. Абстрахирайки се от налегналите ме негативни емоции, дълбоко вътре в мен оставаше това постоянно чувство на увереност в своите сили и пълно спокойствие. Тъкмо то беше причината, поради която спорех със самата себе си, да отида, или да не отида. И тъкмо това вътрешно чувство най-много ме дразнеше.

Финална точка на моите съмнения поставиха приятелите ми, които се изтърсиха у нас на тумба. Преди това дори и не смятах да ходя. Техния изразителен смях, обсъждането на простичките ежедневни проблеми и впечатленията от това, как се получава медитацията им у дома, разсеяха моите тежки мисли, повдигайки поне малко моето настроение. В крайна сметка моите приятели успяха да ме измъкнат от моето „гробище“ на тренировка, обвинявайки ме, че съм непоправима симулантка. А пък Андрей ми прочете цяла