80

11

Както винаги пристигнахме по-рано. Приятелите ми поздравявайки Сенсей хукнаха към съблекалнята. А аз без никакво желание се петлаех подир тях с наведена глава. И тук съвсем близо до мен прозвуча гласа на Сенсей.

— Успя да пребориш себе си, браво!

Леко се обърках от изненада, гледайки в очите му с удивен поглед. В неговия внимателен поглед светеше неизменна доброта и съпричастност. И както винаги, не позволявайки да се освестя добави:

— Хайде, бягай да се преобличаш.

През това време към него се приближи нова група ученици, за да се здрависат. Те започнаха да му разказват за някакви си техни проблеми.

„Ама че работа! — Нима той знаеше за всички мои мисли, съмнения и терзания?! — запитах се аз. Но ако е знаел, то това може да е нормално, може пък така и трябва да бъде? Той ми каза браво, значи все още не всичко е загубено“. Още повече думите на Сенсей ми подействаха като еликсир на младостта за старица. Аз мигом хукнах към съблекалнята, забравяйки, че до преди малко едва се влачих, отегчена от живота.

— Къде бързаш така? — с недоумение попита Татяна, наблюдавайки с каква луда скорост нахлузвах своето кимо-