81

но. — Ама че работа, до преди малко едва не умираше, а сега ще си счупи краката към залата.

— Ех, Татяна! — усмихнах се аз. — Правилно каза Андрей, не си струва да се терзаем.

И гледайки на нейното удивено лице добавих:

— Бързам да живея, „за да не ми бъде мъчно и тежко от безцелно изживените години…“

Татяна се засмя, аз влетях в залата изпълнена с енергия и се присъединих към загряващите. Честно казано, не разбрах от къде се взе цялата тази енергия в доскоро вехнещото ми тяло?

Когато до началото на тренировката оставаха пет минути Женя, трениращ заедно със Стас, поглеждайки към входната врата на залата засия в ослепителна холивудска усмивка.

— Брей - брей, кого виждат очите ми! Какви хора са се завъдили в нашия край! — размаха той с ръце.

В залата влезе здрав и набит, не висок мъж, с волеви характер и военна стойка. Удивителния възглас на Женя накара всички в залата да се обърнат. Сенсей заедно с по-старите ученици се приближи към завърналия се техен приятел:

— Мараба, Володя!

— Добре дошъл!

— Толкова се радваме да те видим!

Когато възторга от неочакваната среща утихна, Сенсей попита:

— Е, и как мина командировката в топлите места? Стопли ли си кокалите на курорта?!

— Да, чак се изпържих. Не ми ги хвали тези пътувания. Както се казва, нямахме си работа и началството ни помогна да си намерим.

— И как беше там? — попита Женя.

— Ти не гледаш ли телевизия, село, — с усмивка каза Стас.

— Кфо, кфо? Къф и тоя тялавизур? Добре е да знаеш, че в село новините се разпространяват само по един начин — от ухо на ухо. Ако някой не е разбрал или се прави на