82

ударен, прас с юмрука и в главите на братята всичко се прояснява. Ето така!

Всички се засмяхме, а Женя се обърна към Володя, вече влязъл в ролята на поп:

— Речи ми, сине мой, речи ми право за страданията свои по чуждите земи, за делата си прискърбни преизподни разкажи. Облекчи душата си.

— Ех Женя! Тебе и гробищата няма да те оправят, — произнесе Володя, смеейки се с всички, и сериозно добави: — Тези диваци там не мирясват, едно парче земя не могат да поделят помежду си… Такъв курорт опропастиха!

— Да, тези са майстори да създават буря в чаша вода, — съгласи се Виктор. — това им е в кръвта.

— Така е, — продължи Женя, — не успя да избегне кървавия купел тоз народ, не успя… Сигурно и на теб са ти тракали зъбите от страх?

— Свикнали сме, отче. Не ни е за пръв път. — подразни го Володя.

— Добре момчета, тепърва ще си приказваме, — прекъсна хумористичния поток Сенсей. — Върви да се преобличаш, че е време да започваме.

Разгрявката мина в интензивно темпо с умерени натоварвания. Забелязах, че макар Володя и да беше набит, но се движеше меко и с лекота, като тигър. Когато по-голямата част от групата завърши с базата, Володя и „скоростните“ момчета подхванаха емоционална беседа със Сенсей. Завършвайки своите упражнения ние също побързахме да се присъединим към тях, за да схванем за какво иде реч.

— Можело ли е там да се предприеме каквото и да било? — разпалено попита командира на баретите Володя. — Налагаше ни се да работим основно през нощта, в пълен мрак, а много често и в различни мазета. Там не само, че не можеш да ползваш фенерче, но не можеш да запалиш и една цигара, моментално ще получиш куршум в главата. Колко наши другари загинаха заради това! И започваш да стреляш на всеки малък шум в тъмнината.

— Но нали трябва да имате уреди за нощно виждане, —