85

— А ти пък от къде знаеш за този древен стил?

— Имах удоволствието да наблюдавам негова демонстрация преди две години. Някакви туристи ни дойдоха на гости. И Сенсей гостоприемно ги посрещна със стила „Старият лама“. Такова зрелище не бях виждал, не можех да откъсна очи!

След такава реклама, за да не изпуснем ни най-малката подробност, ние вперихме погледи в Сенсей. През това време Володя даде сигнал, след което нашата огромна тълпа започна да създава невероятен шум, силно пляскайки с ръце и тропайки с крака.

Възползвайки се от това прикритие, Володя започна да се приближава към Сенсей, обикаляйки го по часовниковата стрелка. Движенията му бяха меки и леки. Той пристъпваше все едно пантера пред скок, все по-близо и по-близо към противника. Когато Володя влезе от задната дясна страна на Сенсей, той с бърз полу-отскок започна да нанася удар маваши гери в главата. Практически едновременно Сенсей изнесе десния си крак назад и тутакси в своето завъртане дясната му ръка, изящно описвайки дъга напред със страничната част на дланта, леко докосна лицето на Володя. Именно докосна, като леко перце, а не удари, както очаквах. Съдейки по това, че стояхме с оцъклени очи и със сто процентно внимание, мога да кажа, че това изобщо не бе пропуск. Сенсей изпълняваше всички движения с лекота, плавно и с изключителна акуратност. От това леко докосване Володя полетя така, все едно го бе уцелил топ. Краката му рязко полетяха на горе и превъртайки се през глава падна на земята. В залата настана пълна тишина. Володя се раздвижи и седна на земята, народа с облекчение въздъхна и започна да шумоли като поточе, в обсъждане на видяното.

— Как успя така ефектно да падне? — попита Костя Андрей.

Вторият сви рамене.

— Сигурно загуби равновесие. Нали стоеше на един крак. По-скоро това е била причината, та нали удара бе съвсем лек. Дори не мога да го нарека удар.