86

Сенсей развърза шала и попита Володя:

— Жив ли си, самоубиец?

— Жив съм, — измънка той, държейки се с ръка за дясното око. — Не разбирам къде сгреших?

— Твоята грешка се изразява в това, че се опита да ме атакуваш, според твоето разбиране от най-незащитената ми страна, един вид най-уязвимото ми място.

— Естествено!

— Тъкмо за това се насади така! Ако бе предприел моментална челна атака, щеше да имаш повече шансове, от колкото отзад или от дясно. А ако беше атакувал отзад и от ляво, щеше да ти е още по-зле.

— Но защо?

— Защото разсъждаваш като човек, притежаващ зрение и слух. Колко пъти трябва да ти повтарям, че човек трябва да предвижда и мисълта на противника. Та нали ако не виждам и не чувам нищо, тогава логически може да се предположи, че моето съзнание контролира най-уязвимите места много по-зорко.

— А относно фронталната атака?

— Отпред контрола е по-слаб, защото там и така тялото е подготвено най-добре за посрещането на атаката. Човек лишен от възприятията си, отпред е настроен физически на бой, а отзад духовно, и това е много по-опасно. Излиза, че колкото едно място изглежда по-уязвимо, толкова по-добре е защитено и съответно контраатаката може да бъде по-неочаквана.

— А ако бях с „патлак“?

— Ако беше с „патлак“, тогава щяхме да имаме много повече полза от теб утре, от колкото сега.

— В какъв смисъл?

— В пряк. Поне щяхме да се наядем до насита с кексчета.

Володя се усмихна и в отговор на черния хумор на Сенсей произнесе:

— И без траурни церемонии ще ви донеса…

Когато Володя махна ръката от лицето си, направо се