87

стъписахме. Окото му беше посиняло цялото. Дори и синина не бих го нарекла. Кожата направо бе станала черна и цялата покрита с мехури все едно беше изгорена. Женската част на нашата компания бързо донесе кърпа пропита със студена вода. Но даже и този компрес не му помогна. А пък Володя изглежда най-малко се интересуваше от състоянието на своето око. Той стана, изтръска дрехите си и започна весело да се шегува заедно със Сенсей. А за всички нас прозвуча командата за работа със заучените техники.

След тренировката, почти в самия край на допълнителните занятия, ние отново чухме нещо интересно за нас.

— Сенсей, а съществува ли техника за контрол на окръжаващото ни пространство в сравнително простичък вариант? Да речем, да могат да го разберат и изпълнят моите момчета от подразделението, — попита Володя.

Учителят помисли и след лека пауза отговори:

— Да, има такава. Само, че тук е нужен партньор. Най-добре е да се извършва седнал в позата „лотос“… Смисъла на това упражнение се състои в следното: На нивото на главата на едно въженце се закача топка от тенис на корт, така че при залюляването и от партньора, траекторията на нейния полет да съвпада с местонахождението на твоята глава. Твоята задача е просто да се научиш да я избягваш, при това изключвайки всички органи за контрол на околната среда, и повече да се осланяш на интуицията. Топчето е нужно да се възприема в духовна светлина. Да се опиташ да почувстваш приближаването на предмета към твоя тил и доверявайки се на вътрешния интуитивен глас да отместваш на време своята глава, и пак се връщаме към нашия овен, — Сенсей се усмихна. — …А ако трябва да сме сериозни, Най-главното е тренираността на твоето съзнание. Необходимо е да приведеш съзнанието си в абсолютен покой, наподобяващо водите на спокойно езеро. И в тази плътна тишина на твоето съзнание приближаващият се предмет, в твоя случай топката, ще изглежда като камъче хвърлено по повърхността на езерото създавайки концентрични кръгове или