89

лама“ е много древен. Това истина ли е?

— Да.

— А дали в историята са се съхранили имената на онези, които са го владеели? — попита Костя.

Сенсей се усмихна, видимо подсещайки се за нещо свое и каза:

— От тези, които са ти известни мога да назова Буда. Както и неговите адепти.

— Буда? — удивен произнесе Костик. — Та нали е имал съвсем друга философия — философията на доброто. Какво общо имат тук юмруците?

— Понякога добротата се раздава и с юмруци, — спокойно отговори Сенсей — но владеенето на това изкуство изобщо не означава да нападаш някого. За тях то е било своеобразно стъпало в духовното познание…

С тези думи завършиха нашите допълнителни занимания, на които за пореден път станахме свидетели на такива ценни, според нашата преценка, знания и умения, които владееше Сенсей… Нашият възторг нямаше граници. Успели да се преоблечем, ние очаквахме останалите пред залата. Когато цялата тълпа излезе навън, Женя погледна случайно към Володя и възкликна с ужас:

— Майчице мила, ама че си се издокарал…

След тези думи всички обърнахме своето внимание към Володя. Окото му така се бе надуло, че приличаше на едно огромно черно петно.

— Нищо, — окуражи го Женя, изпъна гърдите и с патос произнесе: — синините красят мъжа!

На което Володя отвърна с усмивка:

— А ти не желаеш ли да станеш такъв красавец?

Всички се заляхме от смях.

— Желае, желае. Аз ще бъда като свидетеля от онзи виц, — продължи Стас. — Когато го попитали: „Дали видял как един човек ударил друг по главата?“ И той отговорил: „Не успях да видя, но чух звук, подобен на удар по нещо кухо“.

Виктор добави:

— А аз ще бъда вторият свидетел. И ако ме попитат,