91

12

Така с весели шеги и закачки ние си тръгнахме. Времето бе тихо. Небето беше обсипано със звезди. Наслаждавайки се на вечерната прохлада, не забелязахме как нашата компания се разпокъса, точейки се надлъж по цялата улица. Костик и Татяна заминаха далеч напред. Володя, Женя и Стас се моткаха някъде зад нас. А Виктор, Андрей, аз, Славик и Юра вървяхме по средата заедно със Сенсей и си говорихме за ежедневни неща.

Зад завоя се появи група миньори — осем човека, прилично пийнали. Сигурно са успели силно да засегнат самолюбието на Костя, минавайки покрай тях, тъй като, когато се приближихме по-близо, лицето му беше червено от злоба. Той отчаяно продължаваше да отговаря на нападките и не на шега успя да ядоса пияните мъже. А Андрей подля още масло в огъня в опита си да защити своя приятел. Най-сприхавия от групата скочи на бой. А Андрей и Костик съответно скочиха на него. Но Сенсей на време препречи пътя им, обръщайки се към миньорите:

— Пичове, спокойно! Защо е нужно да се леят такива псувни, тук има и жени… Не е прилично на такива благородни мъже да постъпват така…

— Ти пък кой си да ни се бъркаш?! — хващайки Сенсей за гърдите произнесе разяреният мъж: — Хващай си пътя,