92

преди да съм ти изпочупил всички кокали!

В този момент и ние не издържахме, насочвайки се към центъра на събитието. Даже аз кипнах цялата от злоба към тези алкохолици и бях готова да ги разкъсам на парчета. Зад нас тичаха старите ученици. Но неочаквано за всички нас Сенсей спря всички наши опити, давайки знак на Виктор всички да се отдръпнат. Ние зароптахме възмутено. Но Виктор заедно със Стас, Женя и Володя ни поведоха надолу по пътя, все едно пастири водиха блеещо стадо, без да ни дадат възможност да се спрем.

Аз през цялото време поглеждах назад в очакване всеки момент Сенсей да използва някаква супер техника срещу осемте противника. Но Сенсей само стоеше обясняваше нещо с усмивка и жестикулираше все едно се оправдава. Когато погледнах следващия път видях как всички миньори по приятелски се прощаваха с него, все едно бяха стари приятели. „Ама че работа! — помислих си аз. — И за какво тогава да тренираме кунг-фу толкова години?“ Съдейки по недоумението и изказванията на моите приятели се оказа, че не само аз самата мислих така. Когато Сенсей ни настигна, Андрей възмутено произнесе:

— Защо им се оправдавахте. Та нали те започнаха първи. Трябваше да им начукаме канчетата, за да може следващия път да кротуват. Ако не бяхте ме спрели така щях да ги…

— Разбира се, — прекъсна го Сенсей, — ако не бях те спрял, като минимум щяха да получат тежки травми, щети не само по меките тъкани, но и по вътрешните органи, а възможно и сътресение на мозъка. А ти замисли ли се, че това са мъже, които вкъщи имат свои семейства и могат да бъдат единствените, които носят доходи… Ти замисли ли се, че това са миньори! Бил ли си някога в мина?

— Не. — отговори Андрей.

— А пък аз съм бил… Тези момчета, на които искаше да изпочупиш ребрата, се спускат в мината все едно отиват в ада, на дълбочина понякога и над един километър. Представи си какво налягане изпитва техният организъм.