93

Плюс това, — Сенсей започна да изброява на пръсти, — там е жега, има много малко кислород, има много метан, изключително вреден за организма, жестока запрашеност… И на всичко отгоре тези хора осъзнават, че рискуват своя живот всека секунда. Защото във всеки момент може да се случи срутване, нещо може да ги затисне или убие на място. В мината травмите се случват постоянно. И човек дълбоко преживява всичко това. Тоест неговата психика е на ръба. Това състояние може да се сравнява само с войника застанал на фронтовата линия по време на война. Неслучайно Сталин е казал: „Мината — това е втори фронт“.

Как мислиш, защо пият? За да могат поне малко да свалят напрежението и стреса, това вътрешно напрежение на постоянен страх. За да се преодолее тази психологическа бариера, с миньорите е необходимо да работят висококвалифицирани специалисти в областта на психологията. Но такава помощ естествено те не получават. Тъкмо за това много от тях пият.

— Да, — въздъхна Костя, —

„Без пиянството, вовек

Едва ли роб би бил човек!“

— Абсолютно вярно… Освен това всеки миньор достатъчно дълго работейки в мината, разбира прекрасно, че неговите перспективи клонят към нула. Ето например ти имаш перспектива, можеш да завършиш висше училище, да направиш кариера. А тяхната перспектива е една: или да умрат в мината, или да умрат от онези болести, които там са си изкопали. Те разбират всичко това, осъзнават го. Но и те си имат своя гордост, своя мания за величие, същата, както и твоята.

— Каква ти мания за величие, — махна с ръка Андрей. — та аз нямам изобщо такава.

— Как така нямаш?! Току-що искаше да ги пребиеш, защото били те засегнали… Тъкмо това е твоята мания за величие, че видите ли, мен великия цар ме обидиха… Те имат абсолютно същата горделивост. Но за разлика от теб те нямат бъдеще. И ти искаш да ги лишиш от последното?! Ето,