96

13

Почти през целия път ние пътувахме мълчешком. А когато наближавахме центъра, седящия кротко Андрей, мислещ за нещо свое възкликна:

— Добре ме подреди Сенсей, направо умрях от срам!

— Остави, — съгласи се Костя. — Разсъждавам си, какво ме дърпаше да се заяждам с тези мъже? Неслучайно казват — мълчанието е злато!

— Нищо, — успокои го Андрей. — Виждаш ли как всичко се обърна. — Всяко зло за добро… Да, Сенсей ни накара да се замислим много сериозно…

„Сега дълго ще ни се наложи да осмисляме случилото се“, — помислих си аз. През остатъка от пътуването моята особа се терзаеше в своите размишления, не толкова за случилото се, а за самата мен. Нещо в моето обичайно вътрешно състояние не беше наред. Но какво? За кой ли път започнах да превъртам разговора с Учителя, тогава отново усетих този дискомфорт, и… Стоп! Изведнъж ми светна. Ама разбира се, това е новото чувство! Та нали когато се случи този мощен удар в подводната скала на моето невежество и егоизъм, в мен неочаквано изплува някакво, отдавна забравено дълбочинно чувство. Все още не успявах да го осъзная изцяло. Но с неговата поява на повърхността на моето съзнание разбрах какво искаше да каже Сенсей. Такова нещо