98

и искаха цигара, видите ли, било им се припушило посред нощите. Така настояваха все едно данъчен събира данък. Тогава Андрей, като истински джентълмен им обясни, че не пушим и не ги съветваме да правят същото, за да не си опропастяват здравето. Все едно четеше депеша от министерството на здравеопазването… И на края добави, че е много по-добре да не си тровят дробовете а да се захванат със спорт, например да изучават кунг-фу. Тогава щяло да има повече полза, както за тялото, така и за душата.

— Е, и? — нетърпеливо попита Татяна.

— А онези скочиха на бой.

— А Андрей?

— А той, представяте ли си, нашият Андрей, започна да им чете лекция за безсмисления им живот, относно това, че техните думи ще им се върнат тъпкано. Аз си помислих край, пропадна младежа. Но после гледам, нищо подобно…

— А после какво?

— Е, после какво. Атмосферата, естествено, започна да се нажежава. Андрей търпя, търпя техните унижения, и за по-голяма убедителност им натроши канчетата. На това отгоре завърши поучително: „Ето виждате ли, всяка ваша лоша дума ви се връща със същата сила под формата на юмруци“.

— Ама, че работа! — удивих се аз.

— И как завърши всичко това? — поинтересува се с усмивка Татяна. — Без жертви?

— Не бе, всичко е на ред, — махна с ръка Костя. — А! Забравих да спомена най-важното. Накрая искаха да му станат ученици.

Всички се засмяха, а на мен ми стана някак криво. На първо място, изобщо не бях очаквала такава глупост от Андрей. И на второ място ми стана жал за Сенсей.

— Андрей, ти си бил голям извратеняк! — смеейки се каза Татяна.

— Абсолютно вярно. — шегувайки се, произнесе Костя. — Опасен тип, истински рецидивист. Той и моите велики изказвания преобръща с главата на долу, така да се каже в най-неудобна поза…