100

14

Тръгнахме на тренировка по-раничко, оказа се, че има за какво. Андрей се нае да ни заведе на заветната поляна, утвърждавайки, че е запомнил добре пътя. Половин час се въртяхме из селото дразнейки с присъствието си всички кучета. В крайна сметка отчаяно спорейки един с друг къде да свием, нашата групичка стигна до малко езерце.

— Ама че некадърен Сусанин излезе! — произнесе Костя. — И къде е твоята поляна?

— Теоретично трябваше да е тук, — сви рамене Андрей.

— Ясно, сигурно потопа я е отнесъл в другата посока. Хайде да се връщаме.

По пътя срещнахме Женя.

— Най-накрая да срещнем поне една жива душа, — с облекчение въздъхна Костя.

—Какво, да не сте се загубили в нашия Шанхай? — закачливо произнесе Женя.

— Да бе, възложихме прекалени надежди на паметта на този Сусанин.

— А къде е поляната? — попита Андрей.

— Ей там — младежът махна с ръка в съвсем друга посока.

— Аз нали ти казах, че не свиваме на правилното място! Преди това разклонение го нямаше там, — Андрей упрекна Костя.