101

— А ти как се оказа тук? — попита Татяна Женя.

— Вие не знаехте ли? На енергийно ниво определям местоположението, на когото си поискам, стига само да помисля за него.

— Стига си ни будалкал, — с усмивка произнесе Костик. — Честно, какво правиш тук?

— Какво - какво. Живея тук, живея! — смешно изрече Женя. — Ето, тъкмо излизам от нас и гледам вашата орда се носи към езерцето. Не успях даже да си отворя устата. Но си викам, ще се разкарат малко и ще се върнат. И познай! След пет минути вие търчите обратно. А аз излязох на пътя, за да не ме вземете отново за стълб.

Всички грейнахме с усмивки от неочакваната среща и заедно потеглихме към поляната. А там всички вече се бяха събрали в това число Сенсей и Володя. Ние се вляхме шумно в групата поздравявайки се един друг. Сенсей забеляза, че нашата компания отново е с водач Женя и попита шеговито:

— Този Сусанин отново ли ви спретна екскурзийка?

— Не, ние вече си имаме свой, — кимна Костя към Андрей. — Този даже надмина Женя…

И Костя поде да разказва за нашите приключения и така се увлече под общия смях на тълпата, че накрая изръси и това, което бяхме решили да премълчим пред Сенсей.

— Ето такива неща! И после му доверявай ученици. Ще ги заведе в такава задънена улица, че и самият няма да знае как да излезе.

— Какви ученици? — хвана се за думата Сенсей, слушащ до преди това не особено внимателно.

— Еми… — замая се Костик, разбирайки, че се е разприказвал прекалено много, — Имаше там една история…

— Каква история? — поинтересува се Сенсей.

На Костя нищо не му оставаше, освен да изложи всички факти. Андрей също се включи, бързайки да оправдае своите постъпки, породени от благи намерения. Сенсей изслушвайки цялата история поклати глава:

— М-да… Знаете ли, има една такава древна притча: „Имал царя един син. Дочул той, че живеел велик Майстор