102

по бойни изкуства, славещ се даже сред царете със своята Мъдрост. Разправяли, че можел да твори чудеса, превръщайки за една година простото селско момче във велик Майстор. И решил царя да даде своя син на обучение при майстора.

Минала година и царя попитал:

— И как е, успя ли да постигне пътя на воина?

— Още не, — отговорил майстора. — Все още е прекалено самонадеян, напразно хаби своето време за пустата горделивост. Ела след пет години.

След пет години царя отново задал същия въпрос.

— Все още не. Погледа му е изпълнен с омраза, препълнен е с енергия.

Минали още пет години и Майсторът казал на царя:

— Вече е готов. Погледни го сега! Все едно е изсечен от гранит. Духът му е безупречен. Пълнотата на неговите вътрешни качества е съвършена. Ни един воин не ще откликне на неговите предизвикателства, защото ще избяга от страх само от неговия поглед.

И царят попитал Майстора:

— Каква е причината за дългия път на сина ми? Та нали беше много по-умен от онова селско момче.

На което Майсторът отговорил:

— Цялата работа не е в ума, а в сърцето на човека. Ако сърцето ти е отворено и помислите чисти — духът е безупречен. Тъкмо това е и истинската същност на Пътя на воина… Селското момче дойде при мен с безупречен дух, и на мен ми остана само да го науча на техниките. А на твоя син му бяха необходими години, за да постигне тази Мъдрост. А без този източник на силата той нямаше да може да направи и крачка по Пътя на воина.

Радостен от успехите на сина си царя казал:

— Сега виждам, че той е достоен да седне на трона.

— Не, татко, — отговори младият Воин. — Аз намерих нещо много по-голямо. По рано моят ум се ограничаваше само с телесните желания, сега е безграничен в познанието на духа. Най-могъщата власт и цялото злато на света бледнеят пред това, както прахта под