103

нозете на пътника. А пътникът не се интересува от прахта, той е погълнат от това, което се разкрива зад хоризонта след всяка една негова крачка“.

Андрей засрамен наведе глава. Настъпи неловко мълчание. Но тук към групата се приближи Николай Андреевич и разговора премина към обсъждането на други въпроси, включително и медитациите изпълнени самостоятелно у дома.

— А аз отново усетих тези тръпки, — каза Костя. — Това нормално ли е?

— Разбира се. В какво се състои целият смисъл? Трябва да почувстваш тези тръпки, които се появяват при първите вдишвания в твоята глава. Да почувстваш как „бягат“ по ръцете ти, и най-главното как „изскачат“ от центъра на дланите ти към земята. Тоест, трябва да усетиш отчетливо вдишването и издишването. При това не трябва да има никакви странични мисли.

— Тъкмо това е най-трудното. Само да се съсредоточиш на върха на носа, и мислите почват да обстрелват една след друга. И най-интересното е, че дори не забелязвам как възникват.

— Абсолютно вярно. Това показва, че не се осъществява контрол на мислите в ежедневието. Тъкмо за това ни ръководят както си искат оплитайки ни в своите „логически“ вериги. А неконтролируемата мисъл води към негативното, тъй като бива управлявана от животинското начало в човека. Тъкмо за това съществуват различни духовни практики и медитации способни да ни научат на контрол над мислите ни.

Ние поговорихме още малко за възникналите по време на домашните практики въпроси и пристъпихме към изпълнение на поредната медитация.

— Днес ще съединим двете части на медитацията в едно — каза Сенсей, — за да можете да разберете как трябва да действа тя и да се стремите да го постигнете в индивидуалните си тренировки. Хайде, застанете удобно…