104

После под негово ръководство се отпуснахме и се насочихме към изпълнението на медитацията. Първо се концентрирахме във върха на носа си, както миналия път. След което Учителят каза:

— Без да разсейвате вниманието и зрението си от върха на носа, вдишваме през долната част на корема, корема и гърдите… Издишваме през раменете, ръцете и чакрите на дланите към земята. При издишане светлинката става все по-силна и по-силна. Вдишваме… издишваме… вдишваме… издишваме… Концентрирали сме се във върха на носа… Вдишваме…

И точно в този миг аз се обърках напълно. Тъкмо хубавичко се бях съсредоточила върху „ручея“, където явно се долавяше частичното му движение по ръцете, когато изведнъж изгубих контрол над върха на носа си. А щом се концентрирах върху „пламналия“ връх на носа, изчезна „ручеят“. И всичко ставаше в мига, когато ме спохождаха „излишни“ мисли. Като цяло изобщо не ми се отдаваше да съединя всичко заедно. При поредния опит прозвуча гласът на Сенсей, който оповести края на медитацията. Както разбрах после, същото се беше случило и с приятелите ми.

— Това е естествено — каза Сенсей. — Тук не бива да мислите, а просто да наблюдавате. Тогава всичко ще се получи.

Това ми се стори абсолютно непостижимо. Но ме окуражаваше фактът, че Николай Андреевич и по-големите момчета нямаха никакви проблеми с тази медитация. „Значи не всичко е безнадеждно — успокоих се аз. — Щом те могат, защо да не мога и аз? Просто трябва да се занимавам също толкова упорито. Това е.“ И с изненада открих, че дори мисля с думите на Сенсей. Докато размишлявах някой от момчетата зададе въпрос.

— Значи искате да кажете, че пътят към самопознанието започва от наблюдаването на нас самите, на собствените ни мисли?

— Разбира се. Самонаблюдението и контролирането на мислите се постига постепенно в процеса на ежедневните