109

— А вие можете ли да чупите тухли? — попита Андрей, не успявайки да устои на изкушението да види всичко това със собствените си очи.

— Какво има да му се мисли, взимаш бойния чук и напред! — пошегува се Сенсей.

— Не, имах предвид с длан, — уточни момъкът.

— За какво да си цапам ръцете, по добре да го направя с парченце хартия.

— Парченце хартия?

— Ами да. За тухли не гарантирам, но нещо дървено без проблем. Някой има ли лист хартия?

Ние започнахме трескаво да тършуваме по джобовете си. Володя откъсна от своя тефтер една ивица широка около пет сантиметра. През това време Юра намери недалеч сух клон, приблизително с диаметър 3-4 сантиметра.

— Иска ли някой да опита? — предложи Учителят.

Всички подред започнахме с ярост да махаме с листа по пръчката, докато не го скъсахме. И нищо особено не се случи. Наложи се Володя да откъсне още едно листче. Сенсей подаде листчето на нас с Татяна.

— Не, не , не, — размахахме ръце. — Ако такива бойци не успяха, какво остава за нашите мускули.

— Мускулите нямат нищо общо с това. Може да го направи кой да е от вас, ако не се съмнява в своите способности.

След тези думи Учителят притисна листчето с палеца и показалеца и изпъна своята ръка. Съсредоточи се и започна да изпълнява поредица от дихателни упражнения. След това хартийката започна леко да се колебае, а после амплитудата на колебанията на веещата се хартийка започна да затихва до момента, в който изобщо престана да се движи изправяйки се все едно е кол. Не мина и минута, когато Сенсей вдигна своята ръка и с плавно движение отсече клона. При това разреза беше такъв все едно е направен от остър метален предмет.

— Майчице, невероятно! — възкликна нашата удивена компания.