Сенсей I Анастасия Нових · Страница 112
29%
Страница

112

Печатни страници 112

Ние не разбрахме дали се шегува или говори сериозно.

— В какъв смисъл? — попита Андрей.

— В пряк, — отговори Володя.

Всички погледнахме с въпросителни погледи към Сенсей.

— Да има такава история, — каза той. — Някога, много отдавна цял клан нинджи бил унищожен, защото използвали духовните знания за користни цели.

— Никога не сме чували тази история, — промълви Руслан, — разкажете ни я.

— Да, разкажете ни, — помолихме и ние.

— Няма какво толкова да се разказва… Докато нинджите тренирали своето тяло и шлифовали своето майсторство, те процъфтявали. Никой не е имал взимане-даване с тях. Това са били просто наемни убийци. Но когато нинджите започнали да усвояват духовните практики и успели да се научат на някои неща, те започнали да използват тези знания с цел своето материално благосъстояние. Това бил техният звезден час, може да се каже изгрев и залез едновременно. Те мигновено си спечелили славата на непобедими наемни супер убийци. Благодарение на духовните практики нинджите развили в себе си необикновени способности. Те можели да превърнат всичко в оръжие: всяко парченце хартия, тъкан или кой да е подръчен предмет. Научили се да се маскират отлично, да скачат на огромна височина и от огромна височина, без каквато и да била вреда за своето здраве и т.н.

— Невероятно! — изстреля Славик.

— Не е нужно да им се възхищавате, — простичко каза Учителя, гледайки на реакцията на Славик, — още повече да ги взимате за идоли. Това просто е била банда подли наемни убийци, които убивали в гръб, тайно и от засада. Това са мерзки подлеци, по друг начин няма как да бъдат наречени. Те били ръководени от тяхното животинско начало… Не са имали чест. А честта е — един от признаците за обща духовна култура в човека, не само у воина, когато живее с високоморални ценности. Човек без чест — е никой и нищо.

Следваща страница Следваща · 1 мин
Страница 113
За тази книга Сенсей I · 368 страници. Всяка печатна страница е отделна страница в четенето. Обратно към книгата