113
Печатни страници 113— И какво се е случило с нинджите? — попита Юра.
— Какво, както обикновено в такива случаи. Когато започнали да използват практиките за свое материално благо, те били унищожени.
В този момент Сенсей бе залят с река от въпроси, но най-настоятелен се оказа Руслан.
— А как са успели да се сдобият с тези духовни знания, щом са ги използвали само за свои цели?
— Не са ги получавали. Нинджите ги откраднали, или по-скоро научили медитативните техники по пътя на измамата. И вече сами развили тези зрънца на знанието. Но те използвали всичко това само за злини. Затова и били наказани.
— А кой ги е наказал? Та нали сам казахте, че те достигнали такива висоти, че станали неуязвими за хората, — попита Андрей.
Сенсей се усмихна и произнесе своята любима поговорка:
— Разбираш ли, за всеки Виджай си има Раджа… Или ако на пример, съществува военно дело, то има някой, който го ръководи. Същото е и с духовните практики. Щом съществуват духовните практики, това означава, че има някой, който контролира използването на тези практики… Тъкмо за това тези знания са наречени духовни, защото са предназначени за духовното обогатяване на индивида, а не за материалното, още повече чрез убийство на себеподобните.
— Някъде четох, че и до сега съществуват школи обучаващи нинджи, — между другото вметна Костя.
— Виждаш ли, съвременните школи по нинджитсу — са само жалка пародия на това, което е съществувало в древността. Да, останали са похватите, останали са инструментите на нинджите, но цялото това обучение се ограничава до грубото физическо ниво. А за по-нататъшно развитие вратата е затворена. Защото законът гласи: Духовното за духовния… И ако вие се стремите да изучавате Изкуството за материална изгода или за удовлетворение на манията си за величие, деца, — Сенсей поклати глава с угрижен поглед