114

гледайки към нас, — това няма да свърши на добре…

— Защо? — попита Славик.

— На първо място, вие никога по този начин на нищо няма да се научите. И на второ място, ако случайно нещо в началото ви потръгне, то после като следствие ще получите минимум шизофрения.

— Да, жестока перспектива, — с усмивка проговори Руслан.

— Е, тебе това вече не те заплашва, — подсмихна се с поглед към него Женя.

— Но ние никого не се готвим да убиваме — заоправдава се Андрей.

— Физически може би не. Но във вашите мисли има много от звяра. А това е първата крачка към агресия и насилие.

— И сега какво да правим?

— Да контролирате вашите мисли, при това ежесекундно…

И запазвайки мълчание Сенсей добави, гледайки към Андрей:

— Ти някога замислял ли си се над това, кой си всъщност? Изобщо кой се явяваш в своята същност? Замислял ли си се за това как всъщност възприемаш обкръжаващия те свят? Не от гледна точка на физиологията, а от гледна точка на самия живот… Кой си ти? Как виждаш, как чуваш, защо чувстваш, кой в теб разбира и кой именно възприема? Погледни навътре в себе си.

И обръщайки се към групата Сенсей продължи:

— А вие въобще замисляли ли сте се някога за безкрайността на вашето съзнание? За това какво представлява мисълта. Как се ражда тя, къде отива? Замисляли ли сте се над своите мисли?

— Ами да, — продума Андрей, — аз постоянно мисля, постоянно размишлявам върху нещо.

— Така ти се струва, че именно ти мислиш, че именно ти размишляваш. А ти убеден ли си, че това именно са твои мисли?